Каква е класификацията и състава на платките на печатни платки?

Входните отвори са важна част от печатните платки и разходите за пробиване обикновено възлизат на 30 до 40 процента от разходите за производство на печатни платки. Просто казано, всяка дупка на печатна платка може да се нарече преход.

1. Класификация на отворите

По отношение на функцията отворите могат да бъдат разделени на две категории: едната се използва за електрическа връзка между слоевете; другият се използва за фиксиране или позициониране на компоненти. По отношение на процеса отворите се разделят на три категории, а именно слепи отвори, скрити отвори и проходни отвори.

Глухите отвори са разположени на горната и долната повърхност на печатната платка с определена дълбочина и се използват за свързване на повърхностната верига и вътрешната верига. Дълбочината на отвора обикновено не надвишава определено съотношение (диаметър).

Заровените отвори са отвори за свързване, разположени във вътрешния слой на платката и не се простират до повърхността на платката. Горните два типа дупки са разположени във вътрешния слой на печатната платка и са завършени чрез процеса на формиране на проходни дупки преди ламиниране.

Проходните отвори се отнасят за отворите, които минават през цялата печатна платка и могат да се използват за вътрешно свързване или като отвори за позициониране на компоненти. Тъй като проходният отвор е по-лесен за реализиране в процеса и цената е по-ниска, той се използва в повечето печатни платки.

2. Съставът на отворите

От гледна точка на дизайна отворът се състои основно от две части, едната е отворът за пробиване в средата, а другата е областта на подложката около отвора за пробиване. Размерът на тези две части определя размера на отвора. При високоскоростен дизайн на печатни платки с висока плътност, дизайнерите винаги искат отворите да бъдат възможно най-малки, така че да може да се остави повече пространство за окабеляване на платката. Въпреки това, намаляването на размера на отвора също увеличава разходите, а размерът на междинния отвор е ограничен от технологиите на процеса като пробиване и галванопластика: колкото по-малък е отворът, толкова по-дълго е необходимо за пробиване и толкова по-лесно е да се отклони от централна позиция; и Когато дълбочината на отвора надвишава 6 пъти диаметъра на пробития отвор, няма гаранция, че стената на отвора може да бъде равномерно покрита с мед.